Тревожност

Тревожността е интензивно чувство на напрежение и страх, често съпътствано от емоционален ступор и соматични симптоми.

Какво представлява тревожността?

Тревожността е интензивно чувство на напрежение и страх, често съпътствано от емоционален ступор и телесни симптоми като изпотяване, напрегнатост, тахикардия, диспнея и др. Високата тревожност води до изкривяване на реалистичната оценка към заплаха, както и собствените възможности за справяне с нея. Тревожните хора са много по-склонни да вярват, че ги очакват професионални и лични неуспехи или здравословни проблеми, с които трудно могат да се справят.

Как да определим дали страдаме от висока форма на тревожност?

Има два метода за определяне на нивото на тревожност: психологичен тест и психологично интервю. Целите на използваната методология са да определи както интензитета, така и същността на тревожността, която може да бъде ситуационна (тоест провокирана от събитие) или личностна (тоест характеристика на личността). При високите нива на тревожност личността е засегната от следните психични промени:

Тревожността може да има и соматично проявление над личността като: главоболие, болки в гърба, нестабилност, треперене, хипервентилация (недостиг на въздух), дисфагия („буца в гърлото“) и др.

Причини за възникването на висока тревожност и/или тревожни разстройства:

Съществуват четири основни теории за етиопатогенезата на тревожността: Генетична теория (счита се, че тревожните разстройства са по-чести при жени роднини от първа линия), Психодинамична теория (като отговор на психиката към неразрешени психични конфликти), Теория на заучаването (като заучен отговор на даден вреден стимул) и Биохимична теория.

За основни фактори, детерминиращи тревожността, са считани:

Тревожни разстройства

Тревожните разстройства са състояния, съпровождани от емоция разпознавана от личността като страх и тревога. В клиничната картина на тревожните разстройства се срещат различни телесни компоненти на емоцията във вид на вегетативни симптоми, като психологичната част от патогенетичната верига е разнообразна и индивидуално специфична. Те засягат 16% от населението в развитите страни и са най-разпространените психични заболявания в общата популация. Проучванията показват, че повече от 20% от населението покриват критериите за тревожно разстройство. Най-честите тревожни разстройства са: генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство, социална фобия и проста фобия. Основните симптоми проявяващи се при тревожните разстройства са:

Лечение:

Основните методи за лечение на тревожност са психотерапия и медикаментозна терапия, като двата метода могат да бъдат комбинирани или да бъде предпочетен единият в зависимост от спецификата на конкретния случай. Лечението следва да започне с добрата оценка на степента, в която личността е засегната от тревожността. Взимат се предвид честотата и интензитета на проявените симптоми, както и отражението на тревожността върху социалното функциониране.

Липсата на емоционална устойчивост е в основата на високата тревожност. Емоционалната устойчивост е свързана с личния самоконтрол, които може да бъде завишен посредством по-добро себепознание.

Съвременните психотерапевтични парадигми са съсредоточени все повече върху факторите детерминиращи тревожността, чието преосмисляне дава шанс на пациентите да се справят с тревожността без медикаментозна терапия.

Психотерапевтични методи на работа: Психотерапия базирана на ментализация, Психодрама метод.

ЗАПАЗИ ЧАС
+359 888 430 203

Паник Атаки

Депресия

Психотерапия

Семейна терапия

Репродуктивна психология