Фамилния терапевтичен подход разглежда семейството, като система с ключови характеристики: граници и повтарящи се патерни на поведение. Семейната терапия цели разбирането на създаването, самоподдържането и саморегулацията на формираната семейна система, за да определи оптималното функциониране в междинния диапазон между хаос и стабилност, близост и дистанция, ригидност и гъвкавост. Сформирането на семейна система с не добре регулирани граници или повтарящи се дисфункционални поведенчески модели води до:
Освен функционалността на връзката, обект на работа в семейната терапия са и индивидуалните различия на семейните членове и техните „стилове на привързаност“. Стилът на привързаност ни дава капацитет за емоционална достъпност към партньора, която е в основата на здравата и сигурна връзка. При липсата на емоционална достъпност и нарушаване на базисните нива на сигурност в семейството следват:
Целите на семейната терапия са разпознаване на проблематичността в отношенията и промяна към по-добро функциониране на семейството.
Най-добри резултати се постигат тогава, когато всички семейни членове участват и поемат отговорност.
