Интервю за  сп. „Кенгуру“, брой 176, м. юли 2021 г.

Как да разпознаем следродилната депресия при мъжете?

Най-характерния белег за следродилна депресия при бащите е нежеланието им да  прекарват време с бебетата си и да общуват с тях. В повечето случаи те стават лесно раздразнителни и склонни към иницииране на конфликти, което води и до затруднения в партньорските  отношения. Симптомите на депресия включват завишено чувство на безпокойство, потиснато настроение, общо затруднение при изпълнение на ежедневните дейности и други. Всъщност следродилната депресия често остава неразпозната, защото повечето семейства с бебе минават през тези моменти на безсъние и емоционално изтощение и без психологичен проблем. Ключовия момент е дали родителя успява да изпита радост и да създаде добра връзка с бебето, въпреки трудностите. Това важи, както за майките , така и за бащите.

 

Съществува ли разлика между следродилната депресия при бащите и майките?

 Да, можем да наблюдаваме много разлики в протичането, периода на възникване и начините за справяне с това състояние при бащите и майките. Мъжете изпитват в най-високи проценти депресия между третия и шестия месец след раждането и най-ниски през първото тримесечие, докато при жените първото тримесечие след раждането на бебето е най-високо рисково. Майките са по-склонни към апатия и потиснатост, а бащите  към агресия, абдикация от семейните отношения и избягване на трудностите. Не на последно място, разлика можем да наблюдаваме и в справянето или опитите за справяне с депресивни периоди. Повечето жени говорят открито за чувствата и емоциите си с приятелки и близки, което им дава възможността да получат разбиране и подкрепа. Жените също така са в пъти по-склонни да потърсят психологична помощ. При мъжете разговорите за чувство на безпомощност или неувереност, преумора или липса на радост все още са под знака на социалната стигма. Проучванията сочат, че повечето мъже страдащи от следродилна депресия прикриват състоянието си чрез прекомерна употреба на алкохол, злоупотреба с наркотици или по-социално приемливата склонност към работохолизъм.

 

Това означава ли, че мъжете страдащи от следродилна депресия не търсят професионална помощ?

Да, в България това е така, със сигурност. През осемгодишната си практика, като психолог в най-голямата акушеро-гинекологична болница в южна България не съм се срещала със случай, в който баща търси психологична консултация със съмнения за следродилна депресия. В същото време проучванията в САЩ сочат, че средно 10% от бащите страдат от следродилна депресия, за сравнение честота при майките е между 10 и 20%. В България такова изследване никога не е провеждането, а мисленето за това, че следродовия период може да бъде сериозно адаптационно предизвикателство и за мъжете е все още много ново и не съм сигурна доколко се радва на одобрение и толерантно отношение. В много от семействата с които работя невъзможността на мъжете да говорят за психичното си страдание в периода след раждането води до проектирането на проблема върху партньорката. В опита си да обособят наличието на проблем родителите често достигат заедно до заключението, че майката е със следродилна депресия, въпреки че бащата е с изразена симптоматика или атипично поведение. Ето защо, когато говорим за следродилна депресия психологичната работа би имала най-добър успех ако и майката и бащата се ангажират с нея. Участието и на двамата партньори дава възможност за съставяне на по-детайлна обща картина на семейната динамика и мобилизиране на семейните ресурси за справяне.

 

Кои бащи са по-силно застрашени от следродилната депресия?

Бащите, които имат предишни депресивни периоди или история на депресивни заболявания в семейството. При тях родителството, като високо стресов момент може да доведе до рецедив на тези състояния.

 

Можем ли да говорим за превенция на следродилната депресия ?

 Реалистичните очаквания на семействата относно периода след раждането категорично могат да бъдат от полза. Адаптационния период на двойката, особено когато говорим за първо дете е труден. Липсата на сън, напрежението и натиска от новите отговорности, липсата на сексуални контакти в двойката са все предизвикателства, пред който повечето бащи не са си представяли да се изправят. Включването в училища за родители, работата върху междуличностните отношения и всички инвестиции в повишаването на културата относно емоционалните процеси могат да послужат за превенция. Родителите, които са по-добре информирани какво ги очаква в периода след раждането на бебето се справят по-успешно.

Линк към материала публикуван в сайта на УСБАЛАГ Селена

 

 

 

 

 

 

депресия при бащите

Майчинство и професионални интереси

Криза на идентичността

Как майчинството променя личността

Асистирана репродукция и партньорски взаимоотношения

Следродилна депресия

Страх от раждане и родилна тревожност

Раждане и психологична подкрепа