Асистирана репродукция и партньорски взаимоотношения

Ин витро е метод за лечение на стерилитет, който включва медицинска намеса в един от най-личните моменти за всяка партньорска двойка, а именно създаването на собственото им дете. Психическата подготовка за тази стъпка е изключително важна. По-долу можете да прочетете основните насоки, които давам на двойките, които започват или са в процес на Ин витро в болница „Селена“.

Информираност:

Редица изследвания в областта на клиничната и когнитивната психология предоставят емпирични данни за връзката между тревожност и степен на информираност. Изводите се свеждат до следната проста формула: По-висока информираност = По-ниска тревожност.

С други думи, колкото повече знаете за това, което ви предстои, толкова повече се отдалечавате от страха от неизвестното – един от изконните човешки страхове заложени у всеки от нас.   Разбира се, изключително важно е да се информирате от правилни източници. Това може да стане по време на прегледите при акушер-гинеколога, който сте избрали или посредством специализирана литература, препоръчана отново от лекаря, на който сте се доверили.

 Добра „екипна работа“ на партньорската двойка.

Бременността е резултат от делото на двама родители. И когато този естествен процес се пренесе в болница, поради нуждата от помощ, не бива да се губи идеята, затова, че сме заедно в родителството. Надеждата за бъдещото бебе не бива да се превръща в проект, който е предоставен само на жената. За съжаление все повече срещам семейства, които правят този „практичен“ избор – жената да посещава гинекологичната болница сама по време на изследвания, прегледи и манипулации, докато мъжът е на работа. Когато попитам защо жената е била сама в такъв момент, най-често отговорите са: „Някой трябва да работи“, „Това е по-доброто решение от финансова гледна точка“, „Пътуваме от далече, по практично е“ и т.н. За съжаление, обаче, никога не е по-доброто решение относно здравата връзка в двойката. Една жена никога не трябва да бъде сама по време на преглед, изследване или манипулация, свързани с бременност – това ще я направи в пъти по тревожна. Липсата на бъдещия баща по време на забременяването в болница е с тежък негативен отпечатък впоследствие и за него. Предизвикателствата, пред които трябва да се изправят двойките, които имат репродуктивен проблем са и без това достатъчно фрустриращи за всяка личност, какво остава, ако се подсили и усещането за безучастност и безполезност.

На въпроса „С какво можех да бъда полезен, докато седя пред кабинета?“ и „С какво можеше да помогне мъжа ми, ако седеше пред кабинета?“ (срещам тези размишления много често и при двамата партньори) – отговорът е много простичък: подкрепа, съпричастност и усещане за по-голяма сигурност. Много е важно и двамата партньори да имат съзнанието за това, че трябва да останат заедно в пълния смисъл на думата през цялото време, и че нито един от тях не е безполезен или маловажен.

Социална среда

Какво ще кажем на приятелите и семейството? Един от основните носители на тревожност и стрес е и този въпрос. Той присъства в повечето ми консултации с двойките, на които им предстои или вече са започнали ин витро. Този въпрос ни отпраща към сърцевината на психологичната работа, а именно междуличностните отношения. Всички ние живеем в система от отношения, формирана от семейството, колегиалния и приятелския ни кръг. Това е нашия „малък свят“ и когато светът около нас ни се струва враждебен или яростен, или осъждащ – съвсем нормално е да сме неспокойни, тъжни и нещастни. Двойките, които посещават кабинета ми споделят следните тревоги: „Чувствам се добре, докато някой приятел не ми подхвърли – хайде няма ли да имате деца вече. Това ме наранява много, понякога имам чувството, че ще рухна.“ , „Не знам как да кажа на майка ми, че правим пореден опит ин витро. Тя дори не знае, че имаме проблем със забременяването. Мисля, че няма да може да го понесе. А е толкова трудно да крием всичко това.“. Някои двойки решават да пазят тайна, а други да бъдат открити със семейството и близките си и да потърсят подкрепа. Разбира се всички семейства имат своя собствена уникална история, затова и няма универсална рецепта за спокойствие и благоденствие. Въпреки това, по правило в психологията се счита, че всяко семейство, което пази тайна е съпътствано от по-голямо напрежение, по-лоша комуникация и по-голяма склонност към социална изолация.

Една от съкровените мечти на почти всички хора е да станат родители. До определен момент в живота ни тази мечта е свързана с идеята за партньор и стабилност, което съвсем не е лека екзистенциална задача. Момента, в който достигаме до желание за дете обикновено е радостен и изпълнен с надежди етап от живота ни, който обаче може да бъде сериозно помрачен от диагнозата „стерилитет“. За щастие медицината напредва и повечето семейства, изправени пред предизвикателство при създаването на дете, успяват да сбъднат мечтата си и да се радват на собствено бебе. Моят искрен съвет е да не омаловажавате пътя, по който ще минете, за да сбъднете мечтата си. Станете родители с любов, съзнание и спокойствие, а не родители на всяка цена „тук и сега“.

Текста е част от специализирано списание за бременност и майчинство „9 месеца“, брой 284, стр.28-29

Майчинство и професионални интереси

Криза на идентичността

Как майчинството променя личността

Следродилна депресия при бащите

Следродилна депресия

Страх от раждане и родилна тревожност

Раждане и психологична подкрепа